Работа с фасцията има системен ефект.

„Ние не сме изградени от отделни структури, а от една непрекъсната мрежа. Това, което наричаме фасция, е архитектурата на живото.“ - Jean-Claude Guimberteau

Работа с фасцията има системен ефект:

Тялото реагира първо на форма и напрежение, после на сила.

Затова при фасциални и дао практики се работи първо върху формата и възстановяване на ФОРМАТА и НАПРЕЖЕНИЯТА. след това върху СИЛАТА.

Усеща се като първо да се събужда тъканта, а след това да се "тренира" тази тъкан.

Защото промяна в напрежението води до промяна във функцията и при неправилна функция няма полза да се натрупва сила.

Дори по време на нашето ембрионалното развитие първо се формира съединително-тъканната и механична организация, която направлява оформянето на органите и системите.

Тялото не се „сглобява от части“, а се организира като жива мрежа и фасцията е ключов носител на тази организация още от ембрионалното развитие.

Научни автори и концепции зад това разбиране:

Embryonic connective tissue matrix – първична роля в морфогенезата

Donald Ingber – tensegrity и механобиология

Alfred Pischinger – основна регулаторна система (ECM)

Jaap van der Wal – ембриология и фасциална непрекъснатост

Jean-Claude Guimberteau – фасциална архитектура като непрекъсната мрежа